20.08.2010 г., 20:03 ч.

Насила не може 

  Поезия » Любовна
762 0 1
Да гледам как той ме изпива с очи,
а после си тръгва, оставя ме с нищо.
В гърдите, когато прехвърчат искри,
гаси ги с целувка и в миг - си отишъл.
Да чувам как името нежно шепти,
но думите в сянката му се изтриват.
В словата намирам безброй светлини,
разпалва ги той и с него загиват.
Да мисля за двете горящи ръце,
които изстиват, когато го няма.
Докосване леко - от ангел перце,
а демон, откъснал го, с мен си играе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??