Насила не може
Да гледам как той ме изпива с очи,
а после си тръгва, оставя ме с нищо.
В гърдите, когато прехвърчат искри,
гаси ги с целувка и в миг - си отишъл.
Да чувам как името нежно шепти,
но думите в сянката му се изтриват.
В словата намирам безброй светлини,
разпалва ги той и с него загиват.
Да мисля за двете горящи ръце,
които изстиват, когато го няма.
Докосване леко - от ангел перце,
а демон, откъснал го, с мен си играе.
Да чувствам любов - жива, реална,
но той си отива, оставя ме пак...
Как да почувства и той, да го карам,
когато не може насила... така.
© Екатерина Ангелова All rights reserved.
