Наслада

13.03.2016 г., 23:19 ч.

Поезия » Любовна

299 0 4

Наслада

Трудно е да умираш придружен от самота.

Само на глътки да поемаш радостта,като

противоотрова на горчивият живот.

Горчиво щастие и страх да не се изплъзне

от ръцете ти.

Любов, която те превръща в болка.

И започва нестинарския танц по горещата

жарава.

Да вярваш, че не си сама в бавното пътуване

към вечността.

Радост да изпитваш по_различно от другите,

но да е радост.

Живот вървейки от зад напред,все пак е на

първата редица сред сънищата и реалностите

на твоята съдба.

Съдба на порции. Горчиви и сладки.

И смесеният вкус да те влудява от обич към

нежния глас,

разтопил леда на коледния ден. И всичко ще

пребъде, защото те има и е жива, връзката,

изплела две жажди в една, която пия с наслада.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.