Наслада
Наслада
Трудно е да умираш придружен от самота.
Само на глътки да поемаш радостта,като
противоотрова на горчивият живот.
Горчиво щастие и страх да не се изплъзне
от ръцете ти.
Любов, която те превръща в болка.
И започва нестинарския танц по горещата
жарава.
Да вярваш, че не си сама в бавното пътуване
към вечността.
Радост да изпитваш по_различно от другите,
но да е радост.
Живот вървейки от зад напред,все пак е на
първата редица сред сънищата и реалностите
на твоята съдба.
Съдба на порции. Горчиви и сладки.
И смесеният вкус да те влудява от обич към
нежния глас,
разтопил леда на коледния ден. И всичко ще
пребъде, защото те има и е жива, връзката,
изплела две жажди в една, която пия с наслада.
© Йонка Янкова All rights reserved.
