Наслада
НАСЛАДА
На Деница*
Изгубих се в мъгла от есенни листа,
а исках малко време да ти пиша,
задъхвах се от порива на мисълта,
но виж ме днес – отново дишам.
Събудих се от слънчеви лъчи,
сред топли думи теб открих,
заслепени бяха моите очи,
не от слънцето, от поглед тих.
Разбрах, че вече си щастлива,
в думите съзрях красиви чувста,
от любов сърцето ти прелива,
тя е твоето изкуство.
В тихо утро дари ме ти с наслада,
сгушена отпи от моето кафе,
а аз получих най-голямата награда –
приказни слова от кадифе.
Сега потъвам в твоите очи,
а щом си тръгна, ще ти пиша,
мисълта ми – все към теб лети,
ако можеш, скъпа, виж я...
*На моята приказна любов – с признателност за страхотните моменти!
25.12.2016 Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
