Призвание
979
0
0
Малките ти пръсти,
малките ти пръсти обещават..
Изпод тях мелодия се ражда!
Толкова са малки, как ли
съумяват да докоснат точните
клавиши, черно-бели нотни пръски!
Под балкона детски глъч отеква,
Две очички тъжно ме поглеждат..
Но след миг магия сякаш виждам!
Над пианото,фурия ли се вие?!
И дъхът ми сякаш спира..
Две ръчички - бели, малки, нежни!
Музика се носи - две ръце небрежни..
Толкова е истинско, лесно и естествено..
Толкова е трудно!
Завещание болезнено!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
