Малките ти пръсти,

малките ти пръсти обещават..

Изпод тях мелодия се ражда!

Толкова са малки, как ли 

съумяват да докоснат точните 

клавиши, черно-бели нотни пръски!

Под балкона детски глъч отеква,

Две очички тъжно ме поглеждат..

Но след миг магия сякаш виждам!

Над пианото,фурия ли се вие?!

И дъхът ми сякаш спира..

Две ръчички - бели, малки, нежни!

Музика се носи - две ръце небрежни..

Толкова е истинско, лесно и естествено..

Толкова е трудно!

Завещание болезнено!