Призвание

Poetry

981 0 0

Малките ти пръсти,

малките ти пръсти обещават..

Изпод тях мелодия се ражда!

Толкова са малки, как ли

съумяват да докоснат точните

клавиши, черно-бели нотни пръски!

Под балкона детски глъч отеква,

Две очички тъжно ме поглеждат..

Но след миг магия сякаш виждам!

Над пианото,фурия ли се вие?!

И дъхът ми сякаш спира..

Две ръчички - бели, малки, нежни!

Музика се носи - две ръце небрежни..

Толкова е истинско, лесно и естествено..

Толкова е трудно!

Завещание болезнено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0