Призвание

Poetry

984 0 0

Малките ти пръсти,

малките ти пръсти обещават..

Изпод тях мелодия се ражда!

Толкова са малки, как ли

съумяват да докоснат точните

клавиши, черно-бели нотни пръски!

Под балкона детски глъч отеква,

Две очички тъжно ме поглеждат..

Но след миг магия сякаш виждам!

Над пианото,фурия ли се вие?!

И дъхът ми сякаш спира..

Две ръчички - бели, малки, нежни!

Музика се носи - две ръце небрежни..

Толкова е истинско, лесно и естествено..

Толкова е трудно!

Завещание болезнено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0