Призвание

Poesía

986 0 0

Малките ти пръсти,

малките ти пръсти обещават..

Изпод тях мелодия се ражда!

Толкова са малки, как ли

съумяват да докоснат точните

клавиши, черно-бели нотни пръски!

Под балкона детски глъч отеква,

Две очички тъжно ме поглеждат..

Но след миг магия сякаш виждам!

Над пианото,фурия ли се вие?!

И дъхът ми сякаш спира..

Две ръчички - бели, малки, нежни!

Музика се носи - две ръце небрежни..

Толкова е истинско, лесно и естествено..

Толкова е трудно!

Завещание болезнено!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0