Наследство
Какво да ви оставя дъщери,
с какво ще ме запомните не зная?
Навярно с гневните очи,
отправени към хорската неправда?
Или със двете ми ръце,
отрано още загрубели-
те нивга не изглеждаха добре...
Не ги помнете! Мътните ги взели!
Самотната ми, пареща сълза
навярно спомен ще събуди.
Не бива да ме помните с това,
сълзата значи неумение да губиш.
Едно наследство искам да ви дам -
света на стиховете ми сърдечни.
По нишката им тръгнете ли знам,
ще бъда във сърцата ви аз вечна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
