Наследство
Какво да ви оставя дъщери,
с какво ще ме запомните не зная?
Навярно с гневните очи,
отправени към хорската неправда?
Или със двете ми ръце,
отрано още загрубели-
те нивга не изглеждаха добре...
Не ги помнете! Мътните ги взели!
Самотната ми, пареща сълза
навярно спомен ще събуди.
Не бива да ме помните с това,
сълзата значи неумение да губиш.
Едно наследство искам да ви дам -
света на стиховете ми сърдечни.
По нишката им тръгнете ли знам,
ще бъда във сърцата ви аз вечна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
