Apr 29, 2007, 2:00 PM

Наследство

  Poetry
799 0 19
 

Какво да ви оставя дъщери,

с какво ще ме запомните не зная?

Навярно с гневните очи,

отправени към хорската неправда?


Или със двете ми ръце,

отрано още загрубели-

те нивга не изглеждаха добре...

Не ги помнете! Мътните ги взели!


Самотната ми, пареща сълза

навярно спомен  ще събуди.

Не бива да ме помните с това,

сълзата значи неумение да губиш.


Едно наследство искам да ви дам -

света на стиховете ми сърдечни.

По нишката им тръгнете ли знам,

ще бъда във сърцата ви  аз вечна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...