28.05.2014 г., 10:12

Наследство от миналото

459 1 4

Преди години Тодор Живков
от Господа от горе ни лиши,
и с крива съвест, без почивка,
пороците ни разреши...

Останали без Бог и Съвест,
отдъхнахме си без морал.
И с нашето ментално здраве
народът тръгна на провал!

Комшии, близки и другари,
започнахме да се следим...
Излизаха враждите стари
и почнахме да си вредим!

Без таблицата  за Доброто
и без морала ни при нас,
рушиме всичко във живота,
и само Злото е на власт!

А Съвестта ни щом я няма,
душата ни е без контрол,
за всички грижа е последна
светът край нас дали е гол!

И от тогава все крадеме,
и все общуваме с лъжи,
и канибалски се ядеме,
и все животът ни тежи!
 30.12.2013 г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление българския народ тотално деградира! Дано това явление да е временно и нещата да си дойдат на мястото иначе- лошо!!!
  • С граници нищо не се постига... но харесах стихото, имаш известно право...
  • Не става дума за изброените от Вас качества, а за деградацията, която следваше след това, за това, че вече хората не се бояха от Страшния съд и правеха всичко да задоволят дребните си интереси, егоизма си!Скараха се със морала, който ги ограничаваше и им подсказваше кое дело е хубаво и кое е лошо.,а и примира на "лошите" им стана заразителен.И хората които търсеха начин да изкръшкат и да задоволят вроденото си лентяйство станаха неимоверно много,за съжаление!Можем ли да кажем ,че сме работлив и примерен народ!
  • Замислих се дали е така? Възпитаваните у нас морални ценности по онова време - уважение, взаимопомощ, скромност, чувство за колективизъм, отговорност, състрадание, съпричастност и т.н,сега са отрицателни качества...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...