May 28, 2014, 10:12 AM

Наследство от миналото

  Poetry » Civic
461 1 4

Преди години Тодор Живков
от Господа от горе ни лиши,
и с крива съвест, без почивка,
пороците ни разреши...

Останали без Бог и Съвест,
отдъхнахме си без морал.
И с нашето ментално здраве
народът тръгна на провал!

Комшии, близки и другари,
започнахме да се следим...
Излизаха враждите стари
и почнахме да си вредим!

Без таблицата  за Доброто
и без морала ни при нас,
рушиме всичко във живота,
и само Злото е на власт!

А Съвестта ни щом я няма,
душата ни е без контрол,
за всички грижа е последна
светът край нас дали е гол!

И от тогава все крадеме,
и все общуваме с лъжи,
и канибалски се ядеме,
и все животът ни тежи!
 30.12.2013 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • За съжаление българския народ тотално деградира! Дано това явление да е временно и нещата да си дойдат на мястото иначе- лошо!!!
  • С граници нищо не се постига... но харесах стихото, имаш известно право...
  • Не става дума за изброените от Вас качества, а за деградацията, която следваше след това, за това, че вече хората не се бояха от Страшния съд и правеха всичко да задоволят дребните си интереси, егоизма си!Скараха се със морала, който ги ограничаваше и им подсказваше кое дело е хубаво и кое е лошо.,а и примира на "лошите" им стана заразителен.И хората които търсеха начин да изкръшкат и да задоволят вроденото си лентяйство станаха неимоверно много,за съжаление!Можем ли да кажем ,че сме работлив и примерен народ!
  • Замислих се дали е така? Възпитаваните у нас морални ценности по онова време - уважение, взаимопомощ, скромност, чувство за колективизъм, отговорност, състрадание, съпричастност и т.н,сега са отрицателни качества...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...