May 28, 2014, 10:12 AM

Наследство от миналото

  Poetry » Civic
464 1 4

Преди години Тодор Живков
от Господа от горе ни лиши,
и с крива съвест, без почивка,
пороците ни разреши...

Останали без Бог и Съвест,
отдъхнахме си без морал.
И с нашето ментално здраве
народът тръгна на провал!

Комшии, близки и другари,
започнахме да се следим...
Излизаха враждите стари
и почнахме да си вредим!

Без таблицата  за Доброто
и без морала ни при нас,
рушиме всичко във живота,
и само Злото е на власт!

А Съвестта ни щом я няма,
душата ни е без контрол,
за всички грижа е последна
светът край нас дали е гол!

И от тогава все крадеме,
и все общуваме с лъжи,
и канибалски се ядеме,
и все животът ни тежи!
 30.12.2013 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • За съжаление българския народ тотално деградира! Дано това явление да е временно и нещата да си дойдат на мястото иначе- лошо!!!
  • С граници нищо не се постига... но харесах стихото, имаш известно право...
  • Не става дума за изброените от Вас качества, а за деградацията, която следваше след това, за това, че вече хората не се бояха от Страшния съд и правеха всичко да задоволят дребните си интереси, егоизма си!Скараха се със морала, който ги ограничаваше и им подсказваше кое дело е хубаво и кое е лошо.,а и примира на "лошите" им стана заразителен.И хората които търсеха начин да изкръшкат и да задоволят вроденото си лентяйство станаха неимоверно много,за съжаление!Можем ли да кажем ,че сме работлив и примерен народ!
  • Замислих се дали е така? Възпитаваните у нас морални ценности по онова време - уважение, взаимопомощ, скромност, чувство за колективизъм, отговорност, състрадание, съпричастност и т.н,сега са отрицателни качества...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...