19.12.2012 г., 19:23

Насред нищото...

835 0 0

Сред хора непознати
искрено плаках и се смях...
И тук - насред нищото,
себе си да видя аз успях...

Затворена между четири стени,
а наоколо тишина,
истински на поляна бях
и чувствах свобода.

И тук - насред нищото, 
като нечия чужда пионка поставена,
открих, че всъщност държа зара на "Моя живот" - игра отдавна забравена.

И тук - насред нищото, 
в стаята пълна с поля,
аз сред бурените открих своята душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...