Dec 19, 2012, 7:23 PM

Насред нищото...

Poetry » Other

832 0 0

Сред хора непознати
искрено плаках и се смях...
И тук - насред нищото,
себе си да видя аз успях...

Затворена между четири стени,
а наоколо тишина,
истински на поляна бях
и чувствах свобода.

И тук - насред нищото,
като нечия чужда пионка поставена,
открих, че всъщност държа зара на "Моя живот" - игра отдавна забравена.

И тук - насред нищото,
в стаята пълна с поля,
аз сред бурените открих своята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0