botyo (Бойко Беров)
194 337
26.03.2015 г., 21:24 ч.

Настинали храсти 

  Поезия » Пародии
599 0 5

 

Настинали храсти

 

Времето как е минало?

И как е престанало да боли?

Там дето вилнееше Зимата,

се зеленеят мечти.

 

Там дето Студ леденееше –

са се подали треви.

Там дето Вихър лудееше –

пролетно слънце блести.

 

Там дето Лед бе сковал

щастието по стрехите,

усмихнат дъждец завалял

с надежди полива лехите.

 

Сега е още студено и сприхаво,

но Марта по-често се смее,

а храстите спряха да кихат

и слушат врабците как пеят.

 

 

botyo

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??