Настинали храсти
Времето как е минало?
И как е престанало да боли?
Там дето вилнееше Зимата,
се зеленеят мечти.
Там дето Студ леденееше –
са се подали треви.
Там дето Вихър лудееше –
пролетно слънце блести.
Там дето Лед бе сковал
щастието по стрехите,
усмихнат дъждец завалял ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация