Mar 26, 2015, 9:24 PM

Настинали храсти 

  Poetry » Parody
677 0 5

 

Настинали храсти

 

Времето как е минало?

И как е престанало да боли?

Там дето вилнееше Зимата,

се зеленеят мечти.

 

Там дето Студ леденееше –

са се подали треви.

Там дето Вихър лудееше –

пролетно слънце блести.

 

Там дето Лед бе сковал

щастието по стрехите,

усмихнат дъждец завалял

с надежди полива лехите.

 

Сега е още студено и сприхаво,

но Марта по-често се смее,

а храстите спряха да кихат

и слушат врабците как пеят.

 

 

botyo

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??