Настинали храсти
Времето как е минало?
И как е престанало да боли?
Там дето вилнееше Зимата,
се зеленеят мечти.
Там дето Студ леденееше –
са се подали треви.
Там дето Вихър лудееше –
пролетно слънце блести.
Там дето Лед бе сковал
щастието по стрехите,
усмихнат дъждец завалял
с надежди полива лехите.
Сега е още студено и сприхаво,
но Марта по-често се смее,
а храстите спряха да кихат
и слушат врабците как пеят.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
