27.08.2015 г., 1:19 2015-08-27T01:27:29+03:00

Настояще

Поезия

540 0 4

Помниш ли, Бруте как ръгаше,
а сега ножът ти е у мен?
Устните, с които другите целуваше,
валят, сняг кадифен...

Умирам, ти си убиеца
или обратното?
Думите около венеца,
са неизказаното.

Няма как да ти платя с омраза,
изпълнен съм целият с любов.
Ще ми върнеш рестото някога,
някога, в някой друг живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2015-08-28T17:44:27+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Много харесах, Станиславе: "Думите около венеца,
са неизказаното."
Тъжно е, че мълчим независимо от това дали венецът е от тръни или от цветя..
Поздрав от мен за многото казано в малкото слова!

2015-08-27T11:29:36+03:00
limeruna (Йоана)

Прошката е нещо велико. В името на настоящето трябва да я прегърнем. Странно е, когато смъртта се оказва поводът...
Харесват ми образите тук.

2015-08-27T08:28:13+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... при изпълнения с любов - обратното не съществува...

2015-08-27T03:40:24+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0