Aug 27, 2015, 1:19 AM  

Настояще 

  Poetry
439 0 4
Помниш ли, Бруте как ръгаше,
а сега ножът ти е у мен?
Устните, с които другите целуваше,
валят, сняг кадифен...
Умирам, ти си убиеца
или обратното?
Думите около венеца,
са неизказаното.
Няма как да ти платя с омраза,
изпълнен съм целият с любов.
Ще ми върнеш рестото някога,
някога, в някой друг живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Random works
: ??:??