27 авг. 2015 г., 01:19 2015-08-27T01:27:29+03:00

Настояще

Поэзия

541 0 4

Помниш ли, Бруте как ръгаше,
а сега ножът ти е у мен?
Устните, с които другите целуваше,
валят, сняг кадифен...

Умирам, ти си убиеца
или обратното?
Думите около венеца,
са неизказаното.

Няма как да ти платя с омраза,
изпълнен съм целият с любов.
Ще ми върнеш рестото някога,
някога, в някой друг живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2015-08-28T17:44:27+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Много харесах, Станиславе: "Думите около венеца,
са неизказаното."
Тъжно е, че мълчим независимо от това дали венецът е от тръни или от цветя..
Поздрав от мен за многото казано в малкото слова!

2015-08-27T11:29:36+03:00
limeruna (Йоана)

Прошката е нещо велико. В името на настоящето трябва да я прегърнем. Странно е, когато смъртта се оказва поводът...
Харесват ми образите тук.

2015-08-27T08:28:13+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... при изпълнения с любов - обратното не съществува...

2015-08-27T03:40:24+03:00