Настроение
Спри се, нощ, недей си отива,
изпрати ми онази луна
с капризно извитите устни
и дъх на прегоряло безвремие.
Да сподели с мен чаша вино,
моите мисли, страхове и вълнения.
Тази нощ ми е някак настръхнало -
приличам на кактус в пустиня,
бодежи в сърцето тревожат ме
и от очите гонят съня.
НЕЯ я няма, отдавна я няма. Не помня...
кога за последен път при мен е била,
кога за последно е топлила моите длани
и е пила с мене кафе.
От много време на сърцето камбаната е глуха,
тишината все повече взе да тежи.
Няма го онова напевно „обичам те"
сутрин, когато отворя очи.
Все едно е дали ще се съмне,
щом в очите за светлото няма никакъв път.
Ела, луна, да пием с теб по чаша вино
и изближем раните на тихата самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
