Настроение
Спри се, нощ, недей си отива,
изпрати ми онази луна
с капризно извитите устни
и дъх на прегоряло безвремие.
Да сподели с мен чаша вино,
моите мисли, страхове и вълнения.
Тази нощ ми е някак настръхнало -
приличам на кактус в пустиня,
бодежи в сърцето тревожат ме
и от очите гонят съня.
НЕЯ я няма, отдавна я няма. Не помня...
кога за последен път при мен е била,
кога за последно е топлила моите длани
и е пила с мене кафе.
От много време на сърцето камбаната е глуха,
тишината все повече взе да тежи.
Няма го онова напевно „обичам те"
сутрин, когато отворя очи.
Все едно е дали ще се съмне,
щом в очите за светлото няма никакъв път.
Ела, луна, да пием с теб по чаша вино
и изближем раните на тихата самота.
© Здравка Бонева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не разбрах какво му е на "изближем" ?
Все пак с луната ще пием вино, няма да бродираме гоблени.Ако заменя с друго се губи посоката.Но...приемам предложения всякакви за синоним на "изближем"
Поздрави! -
"Все едно е дали ще се съмне,
щом в очите за светлото няма никакъв път."
Да не си си го и помислила!!!
Поздрав за стихчето!
-
Да!
/може би... превържем?/
Здравче*! -
намери синоним на последната дума... моля те!
-
Голяма образност, голяма нежностПрегръд*
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
изпрати ми онази луна
с капризно извитите устни - !!!