Настроение
Безлюдна улица, стаила
неон и сенки на петна
прозорците е угасила
във сънна лятна тишина.
Отпуснали спокойно клони,
дори липите вече спят....
А мойте отривисти стъпки
покоя искат да взривят.
Че бунт в душата ми се вихри
и търся оня път в нощта,
и оня тежък миг, във който
и двама ни да нараня.
Довчерашното свое "аз"
със жест безумен да изтрия
и всичко скъпо между нас
на сто парчета да разбия.
Спокойна улица. Липи
от тежък аромат заспали,
а мене ме боли, боли...
Дали ще разбереш?
Едва ли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени
