22.12.2013 г., 14:02  

Настроения

867 0 2

       Настроения

 

Небето е слязло в комините.

Студено е.

Врабчета настръхнали

се трупат в разсъблечени клони.

Тъга като скреж е залепнала

по ъглите на улици.

Свободно скитаща пустош

вятъра гони...

Болнавото време сред погледи

празни се гуши.

От прозореца

живот в карантина наднича.

Ежедневна тревога

си подсвирква небрежно през зъби,

а подранилата есен

в душите ни есенни тича...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лакрима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво, Лакрима!!!
    Прочетох няколко пъти и всеки път се наслаждавах на стихото ти.
    Искрени поздравления, чудесен стих!!!
  • ..а подранилата есен в душите ни есенни тича.... .. .

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...