Настъпващо утро
469
0
0
Настъпващо утро
Отдавна хората са в прегръдките на
тихата нощ.
Светлините угасват постепенно.
Вятърът духа на приливи и отливи.
Градът не спи даже в тишината.
Живее в сънищата, разлива се по
нежността и сладострастието.
Прелива се в сърцата на влюбените.
Събужда се от игрите на вятъра и
внася лекота в душата.
Шепти и напомня за топлината,
за болката при раздялата,
за очакваните думи и времето на
опиянението.
А утрото изгрява спокойно и чисто,
за да останат чувствата святи
за човешката плът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
