10 февр. 2016 г., 14:00

Настъпващо утро

475 0 0

                                                              Настъпващо утро

 

 

Отдавна хората са в прегръдките на 

тихата нощ.

Светлините угасват постепенно.

Вятърът духа на приливи и отливи.

Градът не спи даже в тишината.

Живее в сънищата, разлива се по

нежността и сладострастието.

Прелива се в сърцата на влюбените.

Събужда се от игрите на вятъра и

внася лекота в душата.

Шепти и напомня за топлината,

за болката при раздялата,

за очакваните думи и времето на

опиянението.

      А утрото изгрява спокойно и чисто,

за да останат чувствата святи

за човешката плът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...