Насън
Често се случваше да бълнува.
Лягаше спокоен,
но крещеше насън.
"Пусни ме...
пусни ме да си ида...
освободи ме...
Моля те,
Обичам те
и затова
си тръгни.
Няма да съм аз
и няма да си ти,
ако има нас сега,
когато сме страдали толкова
и толкова живели
и сме били улисани
по друга
по друг.
Искам те в живота си,
но моля те,
тръгни си.
Освободи ме.
Не мога да дишам.
Да спя.
Да ям.
Боли ме сърцето.
Болиш ме ти.
Защото, което е било
пак няма да бъде
или ще бъде
насън.
Защото в съня
всичко е възможно.
Ще си моя.
Ще съм твой.
Обичам те.
Обичаш ме.
И не ми липсваш,
защото
те имам.
Наяве те нямам,
а искам.
Тръгни си
и хвърли камъка
зад себе си,
към мен,
към миналото.
Иначе няма да сме същите.
Няма да е както преди."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rumyana Momchilova Всички права запазени
