RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova) - Произведения

Червен светофар

Да вали дъжд. Да ни вали. Да вали около нас. Да тичаме между капките. Само ти и аз и само аз и ти. Само нас и само този нощен пейзаж. Червен светофар и дълги целувки. А след това зелен и тичане след теб. София е достатъчно голяма, за да ни побере. Да побере нас и големите ни мечти. Студените пръсти ...

RumyanaMomchilova

Проза » Други

2017-04-20T20:25:10+03:00 1.1K

Омъжи се за мен

Той бързаше към дома си. Набираше номера ѝ, но телефонът беше изключен. Сякаш нарочно таксиметровият шофьор избираше да минава през булевардите със задръствания. Дали щеше да си тръгне.. дали това не бяха просто празни приказки, надали е толкова смела. Минути по-късно хвърли банкнота и хукна към сгр ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази, Повести и романи

2017-04-15T09:20:11+03:00 1.4K 3 1

Огън

Гореща съм, ако знаеш как да ме запалиш,
сложна съм, лесно в пепел превръщам се.
Не ме докосвай с голи пръсти, ще се опариш,
горя, паря, а замръзвам, но душата разгръща се.
Направи крачката към мен, но гледай да не ме изпревариш, ...

RumyanaMomchilova

Поезия » Любовна

2017-03-19T23:42:38+02:00 1.2K 2 2

Скрито диво

Аз съм лудост, облечена в сиво,
аз съм привидна скука, скрито диво.
Аз съм тиха и смирена,
с достойнство и търпение дарена.
Луда съм, не се плаши, ...

RumyanaMomchilova

Поезия » Любовна

2017-03-14T20:50:43+02:00 892 1 1

Не се влюбвай

Затвори очи. Преброй до седем.
Ще ти покажа небесата.
Позволи ми да ти покажа сладката страна на нещата.
Не всичко е черно и бяло.
Има милион цветове, ...

RumyanaMomchilova

Поезия » Любовна

2017-03-01T23:28:46+02:00 871 1 1

Пясъчен замък

Строя пясъчен замък пред портите на сърцето ти,
а там често има бури, цунамита, вълни...
Понякога ме изненадваш със слънчеви лъчи,
пясъкът изсъхва, вятърът крепостта ми руши.
Строя го пак и се катеря, ...

RumyanaMomchilova

Поезия » Любовна, Свободен стих

2017-02-23T00:32:23+02:00 978

Блян си

Когато алкохолът се слее с кръвта,
пиша – аз не спя.
Не мога да се примиря
с превземащата ме тъга.
Спра ли да пиша, ...

RumyanaMomchilova

Поезия » Любовна

2017-02-18T21:55:32+02:00 809

Насън

Често се случваше да бълнува.
Лягаше спокоен,
но крещеше насън.
"Пусни ме...
пусни ме да си ида... ...

RumyanaMomchilova

Поезия » Любовна

2017-02-03T23:16:48+02:00 932 3

Тихо

Запази ме в тайна,
дълбоко в теб,
дълбоко в сърцето си.
Недей да казваш на никого
Как, ...

RumyanaMomchilova

Поезия » Любовна, Свободен стих

2017-01-22T17:36:32+02:00 1.5K 4 5

Онзи стълб до магазина

Колко ли дълго ще се връщаш там.
Зад онзи стълб до магазина.
Ще гледаш вкъщи ли съм.
Няма ли отнякъде да мина.
Взирайки се в неподвижните завеси, ...

RumyanaMomchilova

Поезия » Любовна

2017-01-20T22:15:37+02:00 918 4

Маски

Нов ден. Отварям очи и още е неясно как денят ще продължи. Тъкмо започва, а фибрите ми се надяват да приключи. Ще го преборя. Не е ясно гърла ли ще режа или ще подарявам искрено части от душата си. Не съм си избрала маска. Коя да бъда днес... Лудата, нормалната, властната, онази по-ниска от тревата, ...

RumyanaMomchilova

Проза » Други

2017-01-11T20:57:40+02:00 1.1K 1

Тя и той

Времето е малко. Нямаме го.. Не сме господари нито над него, нито над чувствата си. Господари сме на предразсъдъците. Изключваме паметта, макар да помним всичко след това. Слагаме съвестите си настрана, за да останат неопетнени. Правим крачка един към друг. Кратка целувка. Дълбока прегръдка. Играем ...

RumyanaMomchilova

Проза » Други

2016-12-22T21:11:38+02:00 1K 1

Бодли

Честността е колие с бодли, което нося. Колкото повече хората се доближават до мен, толкова повече ги наранявам. Постепенно колието се превърна в роба, която отблъсква хората, но чак, когато видят кръвта лееща се от ръцете им. "Пазете се" – казвам им, а те ми казват, че всичко е наред. Наред е, дока ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-11-14T00:14:17+02:00 893

Гневен свят

В петък се скатавам в планинското градче, където небето е розово, а облаците са на ръка разстояние. Прибирам се сама, дърпам куфара по разбити тротоари. Няма много хора. Студът ги е заключил вкъщи. Комините пушат, децата грабят от последните незаснежени дни, тичат из неосветените улици. Светят прозо ...

RumyanaMomchilova

Проза » Други

2016-10-31T11:13:35+02:00 1K 2

Образованието като задължение

Една от поговорките, с която свързвам училището е "Насила хубост не става!" Наистина е така. Самата мисъл, че съм задължена да направя дадено нещо убива и последната прашинка желание в мен, да го направя. Осъзнах, че това не е за мен и просто не правех това, което трябваше. И не защото не исках, а з ...

RumyanaMomchilova

Журналистика » Социални статии

2016-06-21T07:57:36+03:00 2.2K 2 4

Раздялата

Раздялата е прекрасно нещо! Особено, когато приключиш връзка, в която не си бил особено щастлив. Но колко по-щастлив можеш да бъдеш сам? За какъв се определяш - за сам или за самотен? Защото да бъдеш необвързан е еднакво трудно, колкото и да си във връзка.
Една от тайните на добрата връзка са компро ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-06-09T18:28:41+03:00 909 2

За първата любов........ с любов

За първата любов....
...с любов.
Онзи странен първи трепет. Всеки го е изпитал, но по различен начин. Някои е отказал от любовта, други е направил безнадеждни романтици. Моята истина е някъде по средата. Тя промени мирогледа ми и ме инжектира с надежда, че няма невъзможни неща. Тогава всичко беше на ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази, Повести и романи

2016-06-07T20:55:03+03:00 1K

Не съм за вас

Повечето си мислят, че са готови за мен и се опитват да ме убедят в това. Истината е, че някои от мъжете в живота ми, са били страхливци, сещам се за още доста лоши, идеално описващи думи, но ще ги спестя! Мислят си, че ме обичат. Казват ми, че ме обичат. И почти ме обичат наистина. Лъжат се. Лъжат ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-05-27T15:07:16+03:00 954 1 1

Пролет е

Преживях и зимата. Студът, бялото, сивото, черното, мръсното.. Спасих се. Избавих се. И самотата не успя да ме бележи с мръсните си нокти. Топлите дрехи, виното и мечтите ми помогнаха да се преборя. Денят расте. Расте и разнообразието. Природата се събужда, а с нея новото и красивото. Като че ли и х ...

RumyanaMomchilova

Проза

2016-05-17T22:28:38+03:00 945

Глава 1

Жените са коварни създания. Никой не може да даде ясен отговор какво искат, още по-малко защо. Често биват оприличавани на различни животински видове, особено влечуги. Има прилики. Злобата е качество, което е заровено на различни дълбочини. В определени ситуации би могла да бъде приоритет. Нищо не с ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази, Повести и романи

2016-05-05T21:54:09+03:00 860

Седем смъртни гряха

Нищо не е грешно, щом те прави щастлив. Аз съм щастлива и донякъде грешна. Самопровъзгласили се за безгрешни ме сочат с мръсните си ръце. Чернее моралът ми. Чувствам се удобно в тази нова кожа. Леко ми беше доскучало да съм изрядна, всеки има право на мъничко сладост. Аз открих моята сладост в греха ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-05-01T15:42:15+03:00 1.1K

Моята муза

Тя беше невероятна. Не ме карай да ти я описвам - не мога.. Искам, но не мога. Всъщност, не искам, за да мога да я запазя само моя, поне в съзнанието си. Тя е извън всякакви стандарти. Не, не е като жените по списанията, по-различна е. В това е чарът й - да е различна, но не само.. Различна е с това ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-29T15:01:53+03:00 914

Баба е любов

Днес ще пиша за любов, отново. Тази не е като другите, много по-различна е! В нея няма място за омраза, гняв, предателство, ругатни и безсмислени спорове. Тя е истинска, взаимна и вечна. Звучи нереално, нали? Всички сте я чувствали, но не сте я оценили, тъй като не сте я загубили. А аз.. аз я загуби ...

RumyanaMomchilova

Проза » Други

2016-04-27T00:53:52+03:00 2.2K 1

Сандъче

Време за себе си, е подаръкът, който понякога си правя, напоследък все по-рядко. Новият така ми завъртя главата, че ми харесва да прекарвам времето си с него. Страхотен човек е, казва ми, че ме обича и не ми се сърди, че не чувствам същото. Все му казвам, че ми трябва време, да му се доверя и да го ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-24T22:03:02+03:00 1K 1

Юли'14

- Приятно изкарване. Забавлявай се! - усмихнах се на слушалката.
- Благодаря. Все още имаш възможност да дойдеш...
- Не - сепнах го - благодаря за поканата, но знаеш, че няма да се чувствам добре в компанията на "синята кръв" - визирах високомерните му приятелите за маса, които и той не понасяше, но ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-23T20:58:08+03:00 930 4

Не сега

Зимата не е любимият ми сезон. Красиво е. Вълшебно е. Чисто е.. де да бяха такива и мислите ми.
Винаги съм била голям мечтател. Обикновено си представям неща, които много искам да ми се случат и си вярвам, че е възможно да стане. В реалността, насилвам нещата. От малка мечтая за голямата любов, един ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-22T14:43:26+03:00 875

Състезание по бягане от клишета

За щастие или за нещастие от години насам, традицията повелява да прекратявам връзките си в началото на годината. Януари е към края си, а аз все още обвързана, всеки ден се събуждам и ме терзае въпроса "Къде греша?". Най-гадно е, когато всичко върви, но трябва да го направиш, за да не избягаш от себ ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-20T21:08:31+03:00 1.7K 4