Когато кажеш "Аз" - разбирай само "Аз",

не тези гърди, в които с юмрук се биеш смело,

не тази уста, която не млъква нито час

и нито този мозък и умното си чело.

Защото всичко това от клетки е сглобено,

а клетките не мислят и не съдържат страсти.

Във сложен механизъм е всичко подредено,

но само твоето "Аз" е цяло и без части.

Ще кажеш: в сложността е голямото изкуство;

машини днес смятат по-сложни ординати.

 - Но те не притежават човешкото ти чувство

и в същност те са само машини-автомати.

Но виж, ти имаш воля, наред с чудна мисъл,

любов гори във тебе, и вяра и надежда

- това всичко не добива ли трансцендентен смисъл

и смешно е да кажеш: от клетки се извежда.

И дивно е, че свети в теб вяра вдъхновена;

Творецът не оставя човешката душа

самотна тук да вехне от друг(и) свят родена

- обилно ѝ изпраща храна и светлина

Нека, който иска в небето да Го търси -

вселената се вслушва в Неговия глас!

Но ако човека във себе си потърси,

ще види че от Него е неговото "Аз".

И за това когато "Аз" рече човека,

той нека да разбира своята човечност;

не своето тленно тяло, отпадащо полека,

- когато кажеш "Аз", разбирай своята вечност!