Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
4.03.2013 г., 11:13 ч.

Научи ме, врабецо 

  Поезия
4022 23 48

 

Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб.

Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки

и когато челóто ми пука, смразено до лед,

да не спирам да пърхам, доволен, че жив съм и днеска.

 

Научи ме на мъдрост, врабецо – как с други врабци

да живея в едно, ала винаги аз да съм първи,

научи ме на ловкост, с която кълват се трохи

и със тях се засища гладът на един простосмъртен.

 

Как го правиш, врабецо? Какъв динамитен живец

движи тези пружини-крачета куршумено бързи?

Тези малки криле, със които пространство гребеш

триста пъти в минута, докато кутрето си мръдна?

 

Ти си нищо и никаква топчица топъл живот,

ала тя е достатъчна да оцелееш до утре.

Знам, че вечен живот не жадуваш, нали? За какво!

Всяка вечност започва от днешните утрета трудни.

 

Но побързай, врабецо, предай ми урока сега,

че е топло и още сме живи, далеч е декември.

Не че нямам ти вяра – ти би оцелял и в снега.

Нямам вяра на себе си, че като теб ще успея.

 

И че няма един ден да литна към някакъв юг,

да избягам от участ и дом, за да диря спасение.

Да си прелетна птица е лесно изкуство, а тук

ти си моят герой и пред твоята сила немея.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??