Научих ли се да(се) обичам?
Там където раните кървят
и душата стене уморена,
не е за съд, не е за съд,
в любовта е цялата дилема,
Донякъде е и до везна,
в нас поставена дълбоко,
и’вземайки грешната страна,
наказваме си се жестоко
И уж привидно всичко е случайно,
а всъщност има своя важен ход,
последствията винаги са крайни,
ако не приемем житейския урок.
А болката? Тя лекува се с любов!
Дълбоко истинско приемане,
че наистина важен е всеки живот,
и щом обичаш го лечебен е!
Тогава трудностите стават кремък
и ставаш някакси неразрушим,
а болката е онзи древен пламък
от който като Феникс ще се извисим!
Живка Иванова
21.11.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
