Научих ли се да(се) обичам?

Там където раните кървят

и душата стене уморена,

не е за съд, не е за съд,

в любовта е цялата дилема,

Донякъде е и до везна,

в нас поставена дълбоко,

и’вземайки грешната страна,

наказваме си се жестоко

И уж привидно всичко е случайно,

а всъщност има своя важен ход,

последствията винаги са крайни,

ако не приемем житейския урок.

А болката? Тя лекува се с любов!

Дълбоко истинско приемане,

че наистина важен е всеки живот,

и щом обичаш го лечебен е!

Тогава трудностите стават кремък

и ставаш някакси неразрушим,

а болката е онзи древен пламък

от който като Феникс ще се извисим!

Живка Иванова

21.11.2025