Nov 21, 2025, 12:31 PM

Научих ли се да(се) обичам?

  Poetry
80 0 0

Там където раните кървят

и душата стене уморена,

не е за съд, не е за съд,

в любовта е цялата дилема,

 

Донякъде е и до везна,

в нас поставена дълбоко,

и’вземайки грешната страна,

наказваме си се жестоко

 

И уж привидно всичко е случайно,

а всъщност има своя важен ход,

последствията винаги са крайни,

ако не приемем житейския урок.

 

А болката? Тя лекува се с любов!

Дълбоко истинско приемане,

че наистина важен е всеки живот,

и щом обичаш го лечебен е!

 

Тогава трудностите стават кремък

и ставаш някакси неразрушим,

а болката е онзи древен пламък

от който като Феникс ще се извисим!

Живка Иванова

21.11.2025

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...