31.03.2012 г., 22:22

Научих се

959 0 5

 

 

 

Научих се да не мисля за теб,

дори не плача във нощта.

Заспивам със сърце, сковано в лед,

защото я няма вече любовта.

 

Научих се в молитвите да не изричам

името ти пламенно дори.

Научих се да лъжа, че не те обичам

и да не мисля за нашите мечти.

 

Научих се без тебе да живея,

дори денят ми изглежда по-красив.

Макар аз още да копнея

ти да бъдеш истински щастлив.

 

Научих се да убивам аз студа,

да разтапям този лед.

Дори мога да се сгрявам сама,

вече мога да живея аз без теб.

 

Научих се да мразя твоите очи,

да не мисля аз за тях.

Но защо не се научих, ми кажи,

да те забравя, до днес така и не успях!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет! Цял живот се учим...
  • Науча ли се да забравям
    за своята любов, кажи,
    по-леко ли от туй ще става
    и вече няма да тежи?

    Харесват ми искрените ти стихове!
  • любовта не забравя да обича...
  • Разкрила си душата си в този стих!Харесах!Поздрав,Ванче!
  • Много истинско и близко!Красиво - харесах!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...