31.03.2012 г., 22:22

Научих се

957 0 5

 

 

 

Научих се да не мисля за теб,

дори не плача във нощта.

Заспивам със сърце, сковано в лед,

защото я няма вече любовта.

 

Научих се в молитвите да не изричам

името ти пламенно дори.

Научих се да лъжа, че не те обичам

и да не мисля за нашите мечти.

 

Научих се без тебе да живея,

дори денят ми изглежда по-красив.

Макар аз още да копнея

ти да бъдеш истински щастлив.

 

Научих се да убивам аз студа,

да разтапям този лед.

Дори мога да се сгрявам сама,

вече мога да живея аз без теб.

 

Научих се да мразя твоите очи,

да не мисля аз за тях.

Но защо не се научих, ми кажи,

да те забравя, до днес така и не успях!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет! Цял живот се учим...
  • Науча ли се да забравям
    за своята любов, кажи,
    по-леко ли от туй ще става
    и вече няма да тежи?

    Харесват ми искрените ти стихове!
  • любовта не забравя да обича...
  • Разкрила си душата си в този стих!Харесах!Поздрав,Ванче!
  • Много истинско и близко!Красиво - харесах!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...