Научих се
Научих се да не мисля за теб,
дори не плача във нощта.
Заспивам със сърце, сковано в лед,
защото я няма вече любовта.
Научих се в молитвите да не изричам
името ти пламенно дори.
Научих се да лъжа, че не те обичам
и да не мисля за нашите мечти.
Научих се без тебе да живея,
дори денят ми изглежда по-красив.
Макар аз още да копнея
ти да бъдеш истински щастлив.
Научих се да убивам аз студа,
да разтапям този лед.
Дори мога да се сгрявам сама,
вече мога да живея аз без теб.
Научих се да мразя твоите очи,
да не мисля аз за тях.
Но защо не се научих, ми кажи,
да те забравя, до днес така и не успях!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Привет! Цял живот се учим...
-
Науча ли се да забравям
за своята любов, кажи,
по-леко ли от туй ще става
и вече няма да тежи?
Харесват ми искрените ти стихове!
-
любовта не забравя да обича...
-
Разкрила си душата си в този стих!Харесах!Поздрав,Ванче!
-
Много истинско и близко!Красиво - харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
