Научих се
Научих се да не мисля за теб,
дори не плача във нощта.
Заспивам със сърце, сковано в лед,
защото я няма вече любовта.
Научих се в молитвите да не изричам
името ти пламенно дори.
Научих се да лъжа, че не те обичам
и да не мисля за нашите мечти.
Научих се без тебе да живея,
дори денят ми изглежда по-красив.
Макар аз още да копнея
ти да бъдеш истински щастлив.
Научих се да убивам аз студа,
да разтапям този лед.
Дори мога да се сгрявам сама,
вече мога да живея аз без теб.
Научих се да мразя твоите очи,
да не мисля аз за тях.
Но защо не се научих, ми кажи,
да те забравя, до днес така и не успях!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
