7.08.2013 г., 14:11 ч.

Научих се... 

  Поезия » Философска
757 0 4

 

Научих се да дишам

като йогите - дълбоко.

И мога да въздишам,

когато скачам от високо,

висока е цената на гнева -

научих да си плащам и цената,

щом тръгна да разбивам със глава

онази непристъпната - стената...

Научих, че камбаната е вързана с въже,

за да не чуват глухите,

че и вината може да гризе

и да те удави в сухото.

Научих се, че вятърните мелници

не могат да се спрат с ръце,

че във пустинята отшелници

коват си ново битие.

И посадих си две липи,

пресичах черни дни.

И как се гонят таласъми нощем,

когато сам не можеш да заспиш

и как те веят ветровете лоши,

щом забрадка черна забрадиш...

Сега остава да науча своето сърце

как се умира най-добре!

© Румяна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??