Научих се...
Научих се да дишам
като йогите - дълбоко.
И мога да въздишам,
когато скачам от високо,
висока е цената на гнева -
научих да си плащам и цената,
щом тръгна да разбивам със глава
онази непристъпната - стената...
Научих, че камбаната е вързана с въже,
за да не чуват глухите,
че и вината може да гризе
и да те удави в сухото.
Научих се, че вятърните мелници
не могат да се спрат с ръце,
че във пустинята отшелници
коват си ново битие.
И посадих си две липи,
пресичах черни дни.
И как се гонят таласъми нощем,
когато сам не можеш да заспиш
и как те веят ветровете лоши,
щом забрадка черна забрадиш...
Сега остава да науча своето сърце
как се умира най-добре!
© Румяна All rights reserved.
