Научих се да дишам пълноценно,
да си проправям път през огън,
с очите да подпалвам всичко тленно -
научих се и вече мога...
... да скривам в дълбините на душата -
в най-тихия спокоен кът -
спомена за болката така позната.
Научих се и вече няма следващ път...
... когато ще лекувам рани
от лазене пред хората на колене,
научих как от пепел се изравя
и се възражда ново битие...
Научих като цвете да разцъфвам
всеки път, когато вехна морна...
Научих от калта да се изтърсвам
и от нея стълба да си построя нагоре...
Научих се и с кожата си да попивам
всяка капка подарена сила...
Научих се да пия, без да се напивам...
Научих се! И вече съм щастлива!
© Даниела Всички права запазени