the_ex_girlfriend
19 резултата
Преоткрих те… и пак безследно те загубих
в ръжта на минали от векове проклятия…
Отдадох себе си! На прага бях пред рухване!
… и пак със омалели длани ровех в пясъка…
Безмълвна… само дишах… за да не те прекърша. ...
в ръжта на минали от векове проклятия…
Отдадох себе си! На прага бях пред рухване!
… и пак със омалели длани ровех в пясъка…
Безмълвна… само дишах… за да не те прекърша. ...
897
1
Отрекох се от всичко свое помечтано,
облякох се в престилка на слуга…
Склоних да ти угаждам в твоя замък
и купчините прах от спомените да мета.
Със болката от хвърления прах в очите ...
облякох се в престилка на слуга…
Склоних да ти угаждам в твоя замък
и купчините прах от спомените да мета.
Със болката от хвърления прах в очите ...
893
6
В най-светлата си пролет се прераждам
и вдишвам въздуха ти с трепетна душа.
Със замъци сърцето ти отвън заграждам,
оставайки им днес най-верния стражар.
Рисувам по лицето ти безброй усмивки, ...
и вдишвам въздуха ти с трепетна душа.
Със замъци сърцето ти отвън заграждам,
оставайки им днес най-верния стражар.
Рисувам по лицето ти безброй усмивки, ...
940
3
Слез залеза на мойто слънце възроди ме -
искра надежда, чезнеща от слабост…
Венци от люлякови ласки подари ми,
с бодли от рози самотата ми преряза.
От купола на моето небе свали ми ...
искра надежда, чезнеща от слабост…
Венци от люлякови ласки подари ми,
с бодли от рози самотата ми преряза.
От купола на моето небе свали ми ...
981
2
Не искам да чакам на същата гара
за едничката ласка, по милост дарена -
достатъчно нощи навънка прекарах,
в очакване трошица от обич да взема.
Не искам да бъда робиня на преходно - ...
за едничката ласка, по милост дарена -
достатъчно нощи навънка прекарах,
в очакване трошица от обич да взема.
Не искам да бъда робиня на преходно - ...
1434
11
... и всеки, намиращ себе си или някого, когото познава, в тези редове…
Смело се хвърляш от раз към живота.
Разтваряш обятия, взимаш и бягаш…
Импулсите теглят към всяка посока,
че можеш, безумно на себе си вярваш… ...
Смело се хвърляш от раз към живота.
Разтваряш обятия, взимаш и бягаш…
Импулсите теглят към всяка посока,
че можеш, безумно на себе си вярваш… ...
840
2
„Имало едно време една проститутка…”
Паулу Коелю „Единайсет минути”
Изкарала поредната почасова заплата,
провлачваш стъпките по улиците тъмни…
Оглеждаш в огледалото не себе си, а непозната - ...
Паулу Коелю „Единайсет минути”
Изкарала поредната почасова заплата,
провлачваш стъпките по улиците тъмни…
Оглеждаш в огледалото не себе си, а непозната - ...
779
1
Унил пред себе си и мен заставаш...
На кръстопът разкъсан си на две посоки.
Усещаш клепките как бавно натежават
и земята тръпнеща под ходилата боси...
Мислите, като свирепи птици, атакуват, ...
На кръстопът разкъсан си на две посоки.
Усещаш клепките как бавно натежават
и земята тръпнеща под ходилата боси...
Мислите, като свирепи птици, атакуват, ...
884
5
В кирпичената къща на сърцето ми
през старите стени едва прозира
лъчът единствен на надеждата,
крепящ основите да не се сринат.
По мокрите стени познати снимки ...
през старите стени едва прозира
лъчът единствен на надеждата,
крепящ основите да не се сринат.
По мокрите стени познати снимки ...
756
3
Научих се да дишам пълноценно,
да си проправям път през огън,
с очите да подпалвам всичко тленно -
научих се и вече мога...
... да скривам в дълбините на душата - ...
да си проправям път през огън,
с очите да подпалвам всичко тленно -
научих се и вече мога...
... да скривам в дълбините на душата - ...
1132
6
Без труда дори да се посрещнем,
пристъпваме към царството на тишината,
избягваме и мълком погледите си да срещнем,
държим се днес като напълно непознати.
**** ...
пристъпваме към царството на тишината,
избягваме и мълком погледите си да срещнем,
държим се днес като напълно непознати.
**** ...
1219
2
Мечтите ми затворени във тясна клетка
все още тъй опитомени си седят,
но сЪлзите, умиващи стоманените им решетки,
като бодлива тел страните ми дерат.
И само нощем, само тук и насаме ...
все още тъй опитомени си седят,
но сЪлзите, умиващи стоманените им решетки,
като бодлива тел страните ми дерат.
И само нощем, само тук и насаме ...
1148
3
Срещнахме се днес съвсем случайно.
Тук, на прага на реалността.
С едно момиченце съвсем незнайно,
загубило се в пътя си за у дома.
„Искаш ли” - момиченцето ми предложи - ...
Тук, на прага на реалността.
С едно момиченце съвсем незнайно,
загубило се в пътя си за у дома.
„Искаш ли” - момиченцето ми предложи - ...
784
7
Свалете си костюмите и маските
На услужливите и добродушни хора
Махнете и на лицемерието си окраските
Които движат го със механична сила без умора
Че уморих се вече да се лутам безнадеждна ...
На услужливите и добродушни хора
Махнете и на лицемерието си окраските
Които движат го със механична сила без умора
Че уморих се вече да се лутам безнадеждна ...
852
2
А някога бях скитница, която проси любовта ти,
като сираче скривах се под твоето крило.
Усещах сгушена във теб мощта ти,
при тебе чувствах своя сигурен подслон.
Прегръдките ти бяха неприкосновеният ми храм, ...
като сираче скривах се под твоето крило.
Усещах сгушена във теб мощта ти,
при тебе чувствах своя сигурен подслон.
Прегръдките ти бяха неприкосновеният ми храм, ...
942
3
Защо са ми ръцете,
след като съм толкова далеч и не мога да докосна лицето ти?
Защо са ми нозете,
когато те не ще могат да извървят дългия път към сърцето ти?
Защо са ми очите, ...
след като съм толкова далеч и не мога да докосна лицето ти?
Защо са ми нозете,
когато те не ще могат да извървят дългия път към сърцето ти?
Защо са ми очите, ...
863
5
Тихо е... навън отдавна е вечер. Чувам те по стълбите, при мен ли идваш? Влизаш плахо със стъпки по-меки и от капките на тихия пролетен дъжд. Прекрачваш прага на стаята, поглеждаш през мокрия от дъжда прозорец. Заглеждаш се в Луната - сякаш искаш да я питаш нещо или може би да споделиш... Присядаш т ...
1067
2
Плачи ти, сърце, от мъка обвито,
плачи и със сълзи човешки.
Разкъсвано от болка, изпито,
наранено от думите тежки.
Сега ти тепърва се учиш ...
плачи и със сълзи човешки.
Разкъсвано от болка, изпито,
наранено от думите тежки.
Сега ти тепърва се учиш ...
1154
3
Беше тъмно...
Нощта бе постлала свойта черна завивка.
Но спомням си смътно
образа на Дявола и неговата зла усмивка.
Стоеше той безмълвен, страшен в ъгъла ...
Нощта бе постлала свойта черна завивка.
Но спомням си смътно
образа на Дявола и неговата зла усмивка.
Стоеше той безмълвен, страшен в ъгъла ...
1115
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
