Скитам се чужда - така безразлична,
повдига ми се от ласкателни, мъжки слова.
Неразбрана от този свят, ще си отида себична,
научавайки се любовта си докрай да ценя,
че тя в природата си е божествено чиста,
безмерна е в прохладата на деня,
където под купола на дъгата лъчиста,
ще те пресъздаде чрез нова мечта.
© Росица Димова Всички права запазени