Jan 10, 2013, 6:18 PM

Научих се любовта си до край да ценя

  Poetry » Love
878 0 0

Скитам се чужда - така безразлична,

повдига ми се от ласкателни, мъжки слова.

Неразбрана от този свят, ще си отида себична,

научавайки се любовта си докрай да ценя,

че тя в природата си е божествено чиста,

безмерна е в прохладата на деня,

където под купола на дъгата лъчиста,

ще те пресъздаде чрез нова мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...