11.12.2016 г., 23:32 ч.

Наужким 

  Поезия » Друга
607 1 6

Уж написах

песен за дъжда –

и пях, и танцувах:

не! Нищо!...

Липсва ми

в душата,

кладенецът 

пресъхна.

чакайки, чакайки,

ала кой надникна?...

 

Усети гръм

от шемета познат,

та започна

обратно броене. 

Тъй като 

съвсем ясно

обезкуражен остана,

обърна се,

подкрепи

противоположността.

 

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласна съм, но предлага по-големи възможности за разлика от реалността. Благодаря много!
  • Хели,понякога въображението е по-лошо от реалността.
    Поздрав!
  • Хели,тъжно е когато това" наужким" стане реалност.
    Поздрав!
  • Благодаря ви!!!!!
  • Харесах!
  • Приятелко красива! Душа щедра на любов и усещане за поезия...
    Имаш ли представа колко си прекрасна? Израстваш всеки път!
    Това е невероятно! Толкова се радвам за теб и съм благодарна.
    А творбата ти ме остави без думи и затова просто ще си мълча...
Предложения
: ??:??