Уж написах
песен за дъжда –
и пях, и танцувах:
не! Нищо!...
Липсва ми
в душата,
кладенецът
пресъхна.
чакайки, чакайки,
ала кой надникна?...
Усети гръм
от шемета познат,
та започна
обратно броене.
Тъй като
съвсем ясно
обезкуражен остана,
обърна се,
подкрепи
противоположността.
© Слънчоглед All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
