Навсякъде си само ти
Навсякъде си само ти
Дали си този звезден мрак
тъй галещ ме с прохлада нежна?
Или листеца палав пак,
привел се над стената древна?
Дали си диска лунен вън,
обагрен в бликнало шампанско?
Или си сладкия ми сън
тъй реещ се в небето райско?
Не смея да поема дъх,
знам - тежка ми е таз' корона...
Прегръщам трепкащия лъх
над тихите води на Рона...
А времето така лети...
Но търся те до сетни сили...
Навсякъде си само ти...
Кога ли ще те видя, мили?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени