mili_bg (Милена Христова)
95 1340
30.10.2012 г., 11:17 ч.

Навярно 

  Поезия » Любовна
775 0 11

Навярно много близка съм била

на твоята любовна съпротива,

но в ъгъла на нежна самота -

обичането просто ми отива.

 

Не, няма как, отдавна си изтрих

детинските трогателни въпроси.

Горчилките в живота си измих

в съдбовните шамарени откоси.

 

Отвара от въздишки прекипях...

погребах съкровените си хора

и някак безутешно наревах

очите си до утрешна умора.

 

А в тая огледална тишина

дочувах най-суровата стихия -

на дивата ти сложна красота,

и всъщност исках... в тебе да се скрия!

 

 

© Милена Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??