Навярно
Навярно много близка съм била
на твоята любовна съпротива,
но в ъгъла на нежна самота -
обичането просто ми отива.
Не, няма как, отдавна си изтрих
детинските трогателни въпроси.
Горчилките в живота си измих
в съдбовните шамарени откоси.
Отвара от въздишки прекипях...
погребах съкровените си хора
и някак безутешно наревах
очите си до утрешна умора.
А в тая огледална тишина
дочувах най-суровата стихия -
на дивата ти сложна красота,
и всъщност исках... в тебе да се скрия!
© Милена Христова All rights reserved.
