Навярно ми е нужна мъдрост

6.04.2023 г., 9:39 ч.

Поезия

5.0 / 1

395 0 0

По градските самотни тротоари,
валят листа на цъфнали череши.
Студът обви ги в своята коварност
и те умират, толкова безгрешни.
Покрили като с бял килим земята,
а аз без свян с нозете си ги мачкам.
Къде си пролет (ехото на лято),
къде е твойта слънчева прозрачност?
Оставен във прегръдката на ледност,
вървя в килим от паднали надежди.
Ще я дочакам ли – с ефирна нежност,
онази пролет … с цветните одежди? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Случки интересни със деца чудесни
Бях

Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...
Еднообразие

Не ревнувай от тези мъже, дето ми смъкват в очите небета, че без туй всеки ден ме кове с три пирона ...
Сутрешна импресия

Повярвах и заради теб в цвета на бъдещето - тъмно и неясно. Вселената рисува ни портрет, позираме й ...

Още произведения »