velikataniki (Николина Милева)
207 6868
2.04.2012 г., 12:30 ч.

Навярно напоследък склерозирам 

  Поезия
1492 1 33

Навярно напоследък склерозирам,

събличам се и чакам да ме стоплиш.

 

Денят ще бъде хубав – прогнозирам.

А времето ли? То ще е разкошно.

Земята ще се врътне като луда

и цяла вечност ще се извърви без време.

Ни глад, ни студ, а надали и чума

ще  бъдат за света ни черно бреме.

Смъртта и тя ще се сломи, ще падне.

А жаждата ще се гаси със вино.

Разсъмването ще е чак до пладне

и изгревите дълго ще ги има.

Вечерите ще бъдат светъл празник,

а в залезите Бог ще се оглежда,

подал ръка на сетния удавник,

един след друг с любов ще ги отвежда.

 

Навярно напоследък склерозирам

щом седнала съм гола и те чакам.

На оня свят раздавали квартири,

но лудите сме свикнали със мрака.

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??