Навярно напоследък склерозирам
Навярно напоследък склерозирам,
събличам се и чакам да ме стоплиш.
Денят ще бъде хубав – прогнозирам.
А времето ли? То ще е разкошно.
Земята ще се врътне като луда
и цяла вечност ще се извърви без време.
Ни глад, ни студ, а надали и чума
ще бъдат за света ни черно бреме.
Смъртта и тя ще се сломи, ще падне.
А жаждата ще се гаси със вино.
Разсъмването ще е чак до пладне
и изгревите дълго ще ги има.
Вечерите ще бъдат светъл празник,
а в залезите Бог ще се оглежда,
подал ръка на сетния удавник,
един след друг с любов ще ги отвежда.
Навярно напоследък склерозирам
щом седнала съм гола и те чакам.
На оня свят раздавали квартири,
но лудите сме свикнали със мрака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
