Навярно тук било е пролет
Видях два символа вдълбани
върху вековното дърво.
Чия ли тайна са узнали
клоните му и това гнездо,
което вече празно зее
с разнищен вид на старец глух,
с едничка нежност, що белее -
сред сламките му, малък пух...
Навярно тук било е пролет
и птича глъч и синева,
когато в звездния си полет
край тях преминала е любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
