18 ene 2011, 12:40

Навярно тук било е пролет

  Poesía
582 0 3

Видях два символа вдълбани
върху вековното дърво.
Чия ли тайна са узнали
клоните му и това гнездо,
което вече празно зее
с разнищен вид на старец глух,
с едничка нежност, що белее -
сред сламките му, малък пух...
Навярно тук било е пролет
и птича глъч и синева,
когато в звездния си полет
край тях преминала е любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво.
  • Антоан - приятелю...Развам се, че си уловил точното съдържание на текста,което съм се опинала да побера врамките на една сонетна форма. Той показва един повтарящ се кръговрат на живота.
    Благодаря!
  • навярно,да

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...